Местоположение

ул. Алеко Константинов 10, гр. Гълъбово

0886 002280

ул. Васил Априлов 12 вх.А, 6000 Стара Загора Център, Стара Загора-Stara Zagora.

g.grozev@abv.bg

0886 002280

Бъбречно-каменна болест.

February 18, 2018

България се счита за ендемичен район за бъбречно-каменна болест (БКБ) и се характеризира със значително по-висока честота на заболяването от средната за Европа. Честотата на БКБ се увеличава през лятото. Един на всеки 10 души е с риск да развие БКБ на даден етап от живота си. БКБ е заболяване с изразено генетично предразположение. БКБ е заболяване за цял живот.

Основният симптом при БКБ е болката. Камъкът, който се образува в бъбреците и блокира пътя на урината, е може би най-болезненото нещо, което може да се случи в живота на човек. Болката е една от най-силните съпътстващи всички познати заболявания. Бъбречните камъни причиняват агонизираща болка в областта на кръста и корема. В действителност болката се предизвиква от разтягането и свиването на пикочните пътища, когато бъбречният камък заседне по техния ход. Тогава той блокира пътя на урината. Задържаната в уретера урина води да разтягане на стените му, които са изградени от мускулни снопчета и рефлекторно се съкращават ако бъдат разтеглени. Това разтягане и рефлекторно свиване на стените на пикочните пътища причинява бъбречната колика. Така се обяснява и фактът, че бъбречните камъни не причиняват болка, когато са в бъбрека. Понякога кризите са придружени от кръв в урината, чувство на парене при уриниране, по-често уриниране. Колкото по-близо е камъкът до пикочния мехур, толкова по-чести са позивите за уриниране. Други симптоми, свързани с бъбречни камъни, особено при по-продължителна колика, са гадене, спадане на кръвното налягане до колапс, наличие на инфекция на пикочно-половата система, висока температура, повръщане, загуба на апетит и втрисане.

Бъбречният камък представлява втвърдена минерална утайка, която се образува в бъбреците. Започва като микроскопичен кристал или частица, която нараства, привлича около себе си и други кристали и след седмици, месеци и дори години се превръща в бъбречен камък. Бъбречните камъни се образуват, когато нещо недостига или е в повече в състава на урината или когато не се поема достатъчно вода. Или с други думи бъбречните камъни се образуват, когато няма достатъчно вода да разтвори всички вещества, които бъбреците са филтрирали от кръвта, или пък има вроден или придобит недостиг на вещества, които потискат  изкристализирането на бъбречните камъни.

След първото образуване на бъбречен камък съществува голям риск от повторен епизод. Ако не се вземат предпазни мерки, при половината от пациентите се образува втори камък в рамките на пет години. В някои случаи се стига до камък всеки месец, особено ако не се вземат адекватни предпазни мерки. Пиковата възраст за образуване на камъни е между 30 и 45 години. Образуването и нарастването на бъбречните камъни протича без симптоми.

Няколко са рисковите фактори, които допринасят за образуването на бъбречните камъни. Те могат да бъдат сведени до пет химически причини:

1. Наличие на много калций в урината (хиперкалциурия). Калцият е полезен за организма. Той участва в изграждането на костите и зъбите. От друга страна, калцият влиза в състава на над 85% от бъбречните камъни. В храносмилателната система калцият се свързва с оксалатите и по този начин те не се абсорбират и не се превръщат в бъбречни камъни. Калциевите камъни се образуват по няколко причини: високи нива на калций в кръвта и съответно в урината поради хормонално нарушение; дефект в бъбреците, който позволява на калция да „избяга“ в урината; повишена абсорбция на калциеви йони в храносмилателната система — най-честото нарушение.

2. Наличие на много оксалат в урината (хипероксалурия). Оксалатът е органично химично съединение, което се свързва здраво с калция и формира изключително твърди камъни. Оксалатите попадат в организма с храната, но могат да се образуват и в черния дроб като отпадни продукти от някои метаболитни процеси. Намаляването на оксалатите в храната значително намалява образуването на оксалатни камъни в бъбреците.

3. Наличие на много пикочна киселина в урината (хиперурикозурия). Пикочната киселина е отговорна за формирането на около 10% от бъбречните камъни, както и за заболяването подагра. Мъжете по-често страдат от този тип камъни. Пикочната киселина е отпаден продукт на протеиновата обмяна. Нейната разтворимост до голяма степен зависи от киселинността на урината. Ако урината е кисела, пикочната киселина не се разтваря и образува кристали, които формират бъбречните камъни.

4. Липса на достатъчно цитрати в урината (хипоцитратурия). Цитратите са може би най-важният фактор (след водата), подтискащ образуването на бъбречни камъни. При нормална концентрация цитратите пречат на образуването на калциево-оксалатни кристали и формирането на бъбречни камъни. Те повишават рН на урината и играят роля на естествено противокиселинно средство. Бъбречната тубулна ацидоза е състояние, при което бъбреците не могат да отделят киселина. Тя се натрупва в организма и създава предпоставки за образуване на множество камъни.

5. Недостатъчно количество приета вода и малък обем урина. Всичко, което води до намалено количество течности в организма, като недостатъчен прием на вода, обилно изпотяване или горещ климат, може да отключи процеса на образуване на бъбречни камъни. Проблеми в храносмилателната система като хронична диария, колит и болест на Крон също могат да доведат до дехидратация и последващо образуване на бъбречни камъни. За достатъчен дневен прием на вода се приема количество от около 2 литра. Ако не се пие достатъчно вода — всички диети и медикаментозни лечения са обречени на неуспех. Допълнителни рискови химични фактори са ниските нива на магнезий в урината, високите нива на цистин и натрий в урината, нарушената киселинност на урината и инфекциите на пикочно-половата система.

Диагнозата бъбречно-каменна болест се поставя след преглед. По време на прегледа обикновено пациентът е неспокоен. Съобщава за силна болка в поясната област, която продължава по хода на пикочните пътища и страничната част на корема. Лекото почукване в областта на бъбреците причинява много силна болка.

Изследванията, които се извършват са лабораторни и образни.

  1. Лабораторни изследвания. Изследване на урина. Наличието на кръв в урината е класически симптом, макар че при 10-15% от пациентите с бъбречни камъни кръв не се установява. Урината се изследва и за наличие на инфекция, като се проверява дали съдържа левкоцити и бактерии. Изследване на кръв за установяване с по-голяма точност на причината за образуване на бъбречните камъни. Основните показатели, които се следят са калций, пикочна киселина, урея, креатинин.

  2. Образни изследвания.От образните изследвания най-често се прави ултразвуковото изследване. Компютърната томография и обзорната рентгенография на корема също намират важно приложение в диагнозата на БКБ. Интравенозната пиелография и ретроградната пиелография се използват все по-рядко, но в някои случай още са незаменими.

  3. Определяне на химичния състав на камъка.При наличие на камък е задължително да се определи химичния състав на конкремента в минералогична лаборатория, защото така се улеснява установяването на причината, довела до образуването му.

Ако камъкът е по-малък от 5 mm има много голяма вероятност да се изхвърли с урината спонтанно, без хирургическа намеса. В тези случаи пациентите се нуждаят от болкоуспокояваща терапия и медикаменти повлияващи съответния конкремент. Ако камъкът е над 10 mm е сигурно, че няма да премине през отделителната система самостоятелно. При тези пациенти се прилагат ендоскопски методи за лечение, извънтелесно разбиване на камъни и при единични усложнени След отстраняването на камъка пациентът се нуждае от проследяване и отчитане на ефективността от лечението чрез провеждане на контролни прегледи.

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload